19.10.2010 г., 23:23

Параван

804 0 0

Преграда стъклена, но здрава

сложила съм днес,

че злите сили искат да проникнат

в душата и любящото сърце.

 

Под ледено-студена маска

лицето скрих от хорските очи,

стрелите им отровни ме пронизват,

а от тях много ме боли.

 

Бушуват страстите в гърдите,

възпламеняват се като пожар,

очите огнени искри разпръскват,

но силна съм - стихията ще потуша.

 

Доброто побеждава злото -

записано е още в древността.

Живея със едничката надежда,

че някой ден ще махна този параван.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...