Толкова въпроси имах
да задам на целия свят,
от децата усмивките взимах,
покрай игрите останах без цвят!

Почти нищо не знаех
за себе си и другите,
но до скоро и просто нехаех,
бях скрита сред куклите!

Бях се свила във ъгъла
при играчките малки и прашни.
Умирах от страх от пъкъла,
от огньовете и сенките страшни!

После разбрах играчките -
просто нямаха душа и сърце!
И аз, като другите,
бях бутната в ръцете на невръстно дете!


Парцалена играчка
с порцеланово лице.
Всеки иска да ме смачка,
да види как се разпадам парче по парче!