May 29, 2008, 2:25 PM

Парцалена кукла

  Poetry
946 0 1
Толкова въпроси имах
да задам на целия свят,
от децата усмивките взимах,
покрай игрите останах без цвят!

Почти нищо не знаех
за себе си и другите,
но до скоро и просто нехаех,
бях скрита сред куклите!

Бях се свила във ъгъла
при играчките малки и прашни.
Умирах от страх от пъкъла,
от огньовете и сенките страшни!

После разбрах играчките -
просто нямаха душа и сърце!
И аз, като другите,
бях бутната в ръцете на невръстно дете!


Парцалена играчка
с порцеланово лице.
Всеки иска да ме смачка,
да види как се разпадам парче по парче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...