May 29, 2008, 2:25 PM

Парцалена кукла

  Poetry
948 0 1
Толкова въпроси имах
да задам на целия свят,
от децата усмивките взимах,
покрай игрите останах без цвят!

Почти нищо не знаех
за себе си и другите,
но до скоро и просто нехаех,
бях скрита сред куклите!

Бях се свила във ъгъла
при играчките малки и прашни.
Умирах от страх от пъкъла,
от огньовете и сенките страшни!

После разбрах играчките -
просто нямаха душа и сърце!
И аз, като другите,
бях бутната в ръцете на невръстно дете!


Парцалена играчка
с порцеланово лице.
Всеки иска да ме смачка,
да види как се разпадам парче по парче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...