Парцалена кукла
да задам на целия свят,
от децата усмивките взимах,
покрай игрите останах без цвят!
Почти нищо не знаех
за себе си и другите,
но до скоро и просто нехаех,
бях скрита сред куклите!
Бях се свила във ъгъла
при играчките малки и прашни.
Умирах от страх от пъкъла,
от огньовете и сенките страшни!
После разбрах играчките -
просто нямаха душа и сърце!
И аз, като другите,
бях бутната в ръцете на невръстно дете!
Парцалена играчка
с порцеланово лице.
Всеки иска да ме смачка,
да види как се разпадам парче по парче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Всички права запазени