Парцалена кукла

Poesía » Civil

739 0 0

Парцалена кукла на пода лежи.

Парцаленото ù сърце кърви.

Парцалена кукла, била в лоши ръце,

гледа с изумрудени очи твойто лице.

А ти? Ти просто мълчиш.

Нейният вопъл в главата ти кънти.

Ти знаеш чии са тия ръце.

Ти знаеш кой нарани това нежно сърце.

Ти знаеш: утре, вместо нея ще лежиш на пода...

Да разбера мълчанието ти не мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0