Парцалена кукла

Poesía » Civil

741 0 0

Парцалена кукла на пода лежи.

Парцаленото ù сърце кърви.

Парцалена кукла, била в лоши ръце,

гледа с изумрудени очи твойто лице.

А ти? Ти просто мълчиш.

Нейният вопъл в главата ти кънти.

Ти знаеш чии са тия ръце.

Ти знаеш кой нарани това нежно сърце.

Ти знаеш: утре, вместо нея ще лежиш на пода...

Да разбера мълчанието ти не мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0