Парцалена кукла на пода лежи.
Парцаленото ù сърце кърви.
Парцалена кукла, била в лоши ръце,
гледа с изумрудени очи твойто лице.
А ти? Ти просто мълчиш.
Нейният вопъл в главата ти кънти.
Ти знаеш чии са тия ръце.
Ти знаеш кой нарани това нежно сърце.
Ти знаеш: утре, вместо нея ще лежиш на пода...
Да разбера мълчанието ти не мога!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени