28.04.2013 г., 10:57

Парцалена кукла

737 0 0

Парцалена кукла на пода лежи.

Парцаленото ù сърце кърви.

Парцалена кукла, била в лоши ръце,

гледа с изумрудени очи твойто лице.

А ти? Ти просто мълчиш.

Нейният вопъл в главата ти кънти.

Ти знаеш чии са тия ръце.

Ти знаеш кой нарани това нежно сърце.

Ти знаеш: утре, вместо нея ще лежиш на пода...

Да разбера мълчанието ти не мога!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...