Парченца стъкло
Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях,
отразено във счупената чаша,
през теб се ражда всеки топъл смях,
а всяка липса в сълзи се отплаща.
Там в парченцата назъбено стъкло,
душата ми разсипала се тихо,
ръцете ти залепят във едно
и цяла съм…, когато си наблизо…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живка Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
