Парченца стъкло
Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях,
отразено във счупената чаша,
през теб се ражда всеки топъл смях,
а всяка липса в сълзи се отплаща.
Там в парченцата назъбено стъкло,
душата ми разсипала се тихо,
ръцете ти залепят във едно
и цяла съм…, когато си наблизо…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Иванова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
