Парченца стъкло
Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях,
отразено във счупената чаша,
през теб се ражда всеки топъл смях,
а всяка липса в сълзи се отплаща.
Там в парченцата назъбено стъкло,
душата ми разсипала се тихо,
ръцете ти залепят във едно
и цяла съм…, когато си наблизо…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
