monynikolov (Симеон Николов)
22 110
27 dic 2007, 13:18

Парченца 

  Poesía
1218 0 12

Как бързо се изгубих без да искам...

Вървях на някъде и слепотата

се спусна бавно пред очите ми,

денят прегърна тъмнината.

 

И търсех пътя, и крещях,

небето странно почерня и падна ниско,

и черни птици с палещи крила

със ноктите раздираха ме хищно.

 

И ровеха дълбоко вътре в мен,

не спираха - разкъсваха ме страстно,

парченцата на моята душа

подхвърляха със клюновете бясно.

 

И знаеха кое боли ужасно -

не бяха раните, а празнотата.

Откъсваха парченца от душата ми,

денят прегърна тъмнината...

© Симеон Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??