Парченца

Poetry

1.6K 0 12

Как бързо се изгубих без да искам...

Вървях на някъде и слепотата

се спусна бавно пред очите ми,

денят прегърна тъмнината.

И търсех пътя, и крещях,

небето странно почерня и падна ниско,

и черни птици с палещи крила

със ноктите раздираха ме хищно.

И ровеха дълбоко вътре в мен,

не спираха - разкъсваха ме страстно,

парченцата на моята душа

подхвърляха със клюновете бясно.

И знаеха кое боли ужасно -

не бяха раните, а празнотата.

Откъсваха парченца от душата ми,

денят прегърна тъмнината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Cursed (Димитрина Иванова)

Какво да ти кажа-много красиво!Написал си прекрасен и запомнящ се стих.Картината,която рисуваш е въздействаща и ме разтърси.

2008-01-10T16:19:03+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

"Избухва кръв! Отново бликаща
от дълбините на сърцето ми?!...
Луната гърчи се, умираща!...
Нощта убива ме с ръцете ти!..."

Реверанс към стиховете ти. И поздрав за същите
Много ми харесва как пишеш.
Успехи!

2007-12-31T12:29:47+02:00
Индиана (Криси)

Без думи...!!!

2007-12-27T22:43:54+02:00
violently (Ася)

Харесва ми стиха ти.Трогна ме,рисуаш

2007-12-27T18:00:46+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Браво!

2007-12-27T15:48:49+02:00