monynikolov (Симеон Николов)
22 110
27 дек. 2007 г., 13:18

Парченца 

  Поэзия
1229 0 12

Как бързо се изгубих без да искам...

Вървях на някъде и слепотата

се спусна бавно пред очите ми,

денят прегърна тъмнината.

 

И търсех пътя, и крещях,

небето странно почерня и падна ниско,

и черни птици с палещи крила

със ноктите раздираха ме хищно.

 

И ровеха дълбоко вътре в мен,

не спираха - разкъсваха ме страстно,

парченцата на моята душа

подхвърляха със клюновете бясно.

 

И знаеха кое боли ужасно -

не бяха раните, а празнотата.

Откъсваха парченца от душата ми,

денят прегърна тъмнината...

© Симеон Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??