Парченца
Как бързо се изгубих без да искам...
Вървях на някъде и слепотата
се спусна бавно пред очите ми,
денят прегърна тъмнината.
И търсех пътя, и крещях,
небето странно почерня и падна ниско,
и черни птици с палещи крила
със ноктите раздираха ме хищно.
И ровеха дълбоко вътре в мен,
не спираха - разкъсваха ме страстно,
парченцата на моята душа
подхвърляха със клюновете бясно.
И знаеха кое боли ужасно -
не бяха раните, а празнотата.
Откъсваха парченца от душата ми,
денят прегърна тъмнината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Николов Всички права запазени
И поздрав за същите 
