monynikolov (Симеон Николов)
22 110
27.12.2007 г., 13:18 ч.

Парченца 

  Поезия
1096 0 12

Как бързо се изгубих без да искам...

Вървях на някъде и слепотата

се спусна бавно пред очите ми,

денят прегърна тъмнината.

 

И търсех пътя, и крещях,

небето странно почерня и падна ниско,

и черни птици с палещи крила

със ноктите раздираха ме хищно.

 

И ровеха дълбоко вътре в мен,

не спираха - разкъсваха ме страстно,

парченцата на моята душа

подхвърляха със клюновете бясно.

 

И знаеха кое боли ужасно -

не бяха раните, а празнотата.

Откъсваха парченца от душата ми,

денят прегърна тъмнината...

© Симеон Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??