29 sept 2007, 12:49

"Парченце от мен"

  Poesía
752 0 0

Все още щом погледна в твоите очи,
ми се иска да ме гледат все така...
да са вечно пълни с хиляди искри
и да показват обичта!

Все още щом докосна твоята ръка,
нещо става в моето сърце.
Трепва нежно моята душа
и изписва се усмивка върху моето лице.

Все още връщам се във онзи ден,
когато любовта във болка се превърна,
когато ти отиде си от мен,
но защо ли пак се върна!?

Сълзите спряха и се върнаха мечтите,
когато се усмихна твоето лице!
Обля се в лъчи онзи светъл ден,
защото твоята усмивка бе за мен!

Но ти отново си замина
и остави ме завинаги сама!
С болката отново не можах да се размина!
Толкоз силна ми е обичта!

Но отивайки си, взе парче от мен,
без което миг не мога да живея!
То ми липсва всеки минал ден,
а аз не спирам да копнея!

И отново е разбита най-голямата мечта
да те чувствам близо пак до мен!
Ти за миг ме сгря с онази топлина,
а сега отново си студен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...