Все още щом погледна в твоите очи,
ми се иска да ме гледат все така...
да са вечно пълни с хиляди искри
и да показват обичта!

Все още щом докосна твоята ръка,
нещо става в моето сърце.
Трепва нежно моята душа
и изписва се усмивка върху моето лице.

Все още връщам се във онзи ден,
когато любовта във болка се превърна,
когато ти отиде си от мен,
но защо ли пак се върна!?

Сълзите спряха и се върнаха мечтите,
когато се усмихна твоето лице!
Обля се в лъчи онзи светъл ден,
защото твоята усмивка бе за мен!

Но ти отново си замина
и остави ме завинаги сама!
С болката отново не можах да се размина!
Толкоз силна ми е обичта!

Но отивайки си, взе парче от мен,
без което миг не мога да живея!
То ми липсва всеки минал ден,
а аз не спирам да копнея!

И отново е разбита най-голямата мечта
да те чувствам близо пак до мен!
Ти за миг ме сгря с онази топлина,
а сега отново си студен!