18 ene 2016, 12:37

Парчета Любов

631 1 1

Свалих от стените това, което е мое,
книгите пъхнах в кутии със цвят,
шкафове, пълни с дрехи опразних, а твоите
в гардероба останаха тъй да висят.

 

Във куфар всичко, що имам събрах,
сложих го точно там до вратата,
чашата пълна с горчилка излях,
но горчива усмивка стои на устата.

 

Погледнах към теб, главата ти все тъй стои
наведена и гледаш право към пода.
"Почакай", промълви, "недей, остани
не тръгвай, защо ме оставяш да страдам"?

 

Не знаеш ти какво нося във мен,
че чувства на болка, вина и омраза
са вплетени вътре като вихър студен,
Тръгвам, това е, какво да ти кажа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъжко и хубаво стихотворение. Персонифицира четящия с Лирическия. Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...