Парчета Любов
Свалих от стените това, което е мое,
книгите пъхнах в кутии със цвят,
шкафове, пълни с дрехи опразних, а твоите
в гардероба останаха тъй да висят.
Във куфар всичко, що имам събрах,
сложих го точно там до вратата,
чашата пълна с горчилка излях,
но горчива усмивка стои на устата.
Погледнах към теб, главата ти все тъй стои
наведена и гледаш право към пода.
"Почакай", промълви, "недей, остани
не тръгвай, защо ме оставяш да страдам"?
Не знаеш ти какво нося във мен,
че чувства на болка, вина и омраза
са вплетени вътре като вихър студен,
Тръгвам, това е, какво да ти кажа?
© Joakim from the grave All rights reserved.
