18 янв. 2016 г., 12:37

Парчета Любов

621 1 1

Свалих от стените това, което е мое,
книгите пъхнах в кутии със цвят,
шкафове, пълни с дрехи опразних, а твоите
в гардероба останаха тъй да висят.

 

Във куфар всичко, що имам събрах,
сложих го точно там до вратата,
чашата пълна с горчилка излях,
но горчива усмивка стои на устата.

 

Погледнах към теб, главата ти все тъй стои
наведена и гледаш право към пода.
"Почакай", промълви, "недей, остани
не тръгвай, защо ме оставяш да страдам"?

 

Не знаеш ти какво нося във мен,
че чувства на болка, вина и омраза
са вплетени вътре като вихър студен,
Тръгвам, това е, какво да ти кажа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъжко и хубаво стихотворение. Персонифицира четящия с Лирическия. Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...