Отхвърчах и попаднах сред мрак под дивана,
още в първия паметен ден в този дом.
А купчинката, с моите братя, остана
там, на малката маса, с крачета от хром.
Запрепускаха дните. И в мрачна обител,
малко сам, пудрен бавно със сивкава прах,
виждах само на котка окото присвито,
или мярвах забързан нанякъде крак.
Чувах как, в надпревара, подреждаха пъзел:
"Търся синьо парченце с червено встрани!".
И се питах, дали ще ме търсят, и тръпнех -
че ме няма, че липсвам, дали ще личи? ...