26.02.2014 г., 11:32 ч.

Парчето от пъзел 1100 

  Поезия
570 0 11
Отхвърчах и попаднах сред мрак под дивана,
още в първия паметен ден в този дом.
А купчинката, с моите братя, остана
там, на малката маса, с крачета от хром.
Запрепускаха дните. И в мрачна обител,
малко сам, пудрен бавно със сивкава прах,
виждах само на котка окото присвито,
или мярвах забързан нанякъде крак.
Чувах как, в надпревара, подреждаха пъзел:
"Търся синьо парченце с червено встрани!".
И се питах, дали ще ме търсят, и тръпнех -
че ме няма, че липсвам, дали ще личи? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Предложения
: ??:??