5 jun 2021, 8:18

Пареща душа

  Poesía » Otra
406 1 3

Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.

 

Понякога съвсем различна -
несъвместима с този свят,
по пътищата криволича
и дни безлични се менят.

 

Дали от тишината вкъщи
аз свикнах с нея да мълча.
Денят пристига все намръщен
с проблеми пълен да реша.

 

И само в стиховете мои
разкривам пареща душа.
Пространство в тях намирам свое
макар и късно през нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви мили дами. Миленка, трогната съм от посвещението. Приповдига ме и ме стимулира да продължа да пиша!
  • Посвещавам ти това стихотворение, с радост

    Слънчева лиричност

    на Ани

    Чувствителната струна
    на твоята душа
    щом слънце я целуне,
    (навярно не греша)
    извираш в стих лиричен -
    нежна и добра,
    светът е безразличен
    по-често е корав,
    по-често е себичен,
    суетен и неправ
    и след мамона тича
    с прелекомислен нрав.
    А ти си извор бистър,
    калта не му я щеш,
    стихът ти се разлиства
    и свети като свещ.
    Погалва ни душите
    и болката теши,
    и скърбите ни скрити
    ще ни ги утеши.
    В земята поетична
    живееш и растеш.
    Светът – растяща тиня
    не ще те разбере.
    Но стиховете сееш
    – любов и светлина
    и в любовта си грееш
    с небесна ведрина.
  • Хареса ми! Пожелавам повече вяра и позитивизъм.
    А иначе, да - поезията често е нашето спасение/бягство.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...