5.06.2021 г., 8:18

Пареща душа

402 1 3

Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.

 

Понякога съвсем различна -
несъвместима с този свят,
по пътищата криволича
и дни безлични се менят.

 

Дали от тишината вкъщи
аз свикнах с нея да мълча.
Денят пристига все намръщен
с проблеми пълен да реша.

 

И само в стиховете мои
разкривам пареща душа.
Пространство в тях намирам свое
макар и късно през нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви мили дами. Миленка, трогната съм от посвещението. Приповдига ме и ме стимулира да продължа да пиша!
  • Посвещавам ти това стихотворение, с радост

    Слънчева лиричност

    на Ани

    Чувствителната струна
    на твоята душа
    щом слънце я целуне,
    (навярно не греша)
    извираш в стих лиричен -
    нежна и добра,
    светът е безразличен
    по-често е корав,
    по-често е себичен,
    суетен и неправ
    и след мамона тича
    с прелекомислен нрав.
    А ти си извор бистър,
    калта не му я щеш,
    стихът ти се разлиства
    и свети като свещ.
    Погалва ни душите
    и болката теши,
    и скърбите ни скрити
    ще ни ги утеши.
    В земята поетична
    живееш и растеш.
    Светът – растяща тиня
    не ще те разбере.
    Но стиховете сееш
    – любов и светлина
    и в любовта си грееш
    с небесна ведрина.
  • Хареса ми! Пожелавам повече вяра и позитивизъм.
    А иначе, да - поезията често е нашето спасение/бягство.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...