Пареща душа

Поэзия » Другая

404 1 3

Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.

Понякога съвсем различна -
несъвместима с този свят,
по пътищата криволича
и дни безлични се менят.

Дали от тишината вкъщи
аз свикнах с нея да мълча.
Денят пристига все намръщен
с проблеми пълен да реша.

И само в стиховете мои
разкривам пареща душа.
Пространство в тях намирам свое
макар и късно през нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

АниИванова-стихове (Ани Иванова)

Благодаря ви мили дами. Миленка, трогната съм от посвещението. Приповдига ме и ме стимулира да продължа да пиша!

2021-06-06T13:15:40+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Посвещавам ти това стихотворение, с радост

Слънчева лиричност

на Ани

Чувствителната струна
на твоята душа
щом слънце я целуне,
(навярно не греша)
извираш в стих лиричен -
нежна и добра,
светът е безразличен
по-често е корав,
по-често е себичен,
суетен и неправ
и след мамона тича
с прелекомислен нрав.
А ти си извор бистър,
калта не му я щеш,
стихът ти се разлиства
и свети като свещ.
Погалва ни душите
и болката теши,
и скърбите ни скрити
ще ни ги утеши.
В земята поетична
живееш и растеш.
Светът – растяща тиня
не ще те разбере.
Но стиховете сееш
– любов и светлина
и в любовта си грееш
с небесна ведрина.

2021-06-05T13:14:47+03:00
Ивеивелина (Ивелина Тодорова)

Хареса ми! Пожелавам повече вяра и позитивизъм.
А иначе, да - поезията често е нашето спасение/бягство.

2021-06-05T10:36:22+03:00