24 nov 2016, 12:31

Пареща следа 

  Poesía » Verso libre
357 1 6

Тичам след залеза вечерен.

Надбягвам се и изгрева красив.

Чувам гласа вълшебен и устремът

тласка ме напред.

Порива ми див ти носи всичко.

Там, някъде в сърцето, ще бъда огън.

Вълшебен полъх носи и вдъхва вяра.

Времето и вятърът отлитат тихо.

Бушува се душата ми усамотена.

Житейска буря ме люлее, срива.

Сърцето пърха безнадеждно.

Да, ти остави!

Пареща следа, белязана от живота труден.

Една следа от огън и любов ще ме

води по пътя към вечността.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??