yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
24.11.2016 г., 12:31 ч.

Пареща следа 

  Поезия » Свободен стих
359 1 6

Тичам след залеза вечерен.

Надбягвам се и изгрева красив.

Чувам гласа вълшебен и устремът

тласка ме напред.

Порива ми див ти носи всичко.

Там, някъде в сърцето, ще бъда огън.

Вълшебен полъх носи и вдъхва вяра.

Времето и вятърът отлитат тихо.

Бушува се душата ми усамотена.

Житейска буря ме люлее, срива.

Сърцето пърха безнадеждно.

Да, ти остави!

Пареща следа, белязана от живота труден.

Една следа от огън и любов ще ме

води по пътя към вечността.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??