yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
24 нояб. 2016 г., 12:31

Пареща следа 

  Поэзия » Свободный стих
404 1 6

Тичам след залеза вечерен.

Надбягвам се и изгрева красив.

Чувам гласа вълшебен и устремът

тласка ме напред.

Порива ми див ти носи всичко.

Там, някъде в сърцето, ще бъда огън.

Вълшебен полъх носи и вдъхва вяра.

Времето и вятърът отлитат тихо.

Бушува се душата ми усамотена.

Житейска буря ме люлее, срива.

Сърцето пърха безнадеждно.

Да, ти остави!

Пареща следа, белязана от живота труден.

Една следа от огън и любов ще ме

води по пътя към вечността.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??