Пареща следа
Тичам след залеза вечерен.
Надбягвам се и изгрева красив.
Чувам гласа вълшебен и устремът
тласка ме напред.
Порива ми див ти носи всичко.
Там, някъде в сърцето, ще бъда огън.
Вълшебен полъх носи и вдъхва вяра.
Времето и вятърът отлитат тихо.
Бушува се душата ми усамотена.
Житейска буря ме люлее, срива.
Сърцето пърха безнадеждно.
Да, ти остави!
Пареща следа, белязана от живота труден.
Една следа от огън и любов ще ме
води по пътя към вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
