Тичам след залеза вечерен.
Надбягвам се и изгрева красив.
Чувам гласа вълшебен и устремът
тласка ме напред.
Порива ми див ти носи всичко.
Там, някъде в сърцето, ще бъда огън.
Вълшебен полъх носи и вдъхва вяра.
Времето и вятърът отлитат тихо.
Бушува се душата ми усамотена.
Житейска буря ме люлее, срива.
Сърцето пърха безнадеждно.
Да, ти остави!
Пареща следа, белязана от живота труден.
Една следа от огън и любов ще ме
води по пътя към вечността.
© Йонка Янкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
