Nov 24, 2016, 12:31 PM

Пареща следа 

  Poetry » Free verse
405 1 6

Тичам след залеза вечерен.

Надбягвам се и изгрева красив.

Чувам гласа вълшебен и устремът

тласка ме напред.

Порива ми див ти носи всичко.

Там, някъде в сърцето, ще бъда огън.

Вълшебен полъх носи и вдъхва вяра.

Времето и вятърът отлитат тихо.

Бушува се душата ми усамотена.

Житейска буря ме люлее, срива.

Сърцето пърха безнадеждно.

Да, ти остави!

Пареща следа, белязана от живота труден.

Една следа от огън и любов ще ме

води по пътя към вечността.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??