3 may 2019, 23:49

Парещи прозрения

  Poesía » Civil
673 0 1

                                   В най-бедните квартали

                                   прозренията парят!

                                   Гладът е диво куче -

                                   оглозгва всеки случай.

                                   От костите на дните

                                   се правят кастанети...

                                   Умът се заглушава.

                                   Червата вдигат врява!

                                    Тук хлябът недостига,

                                    но думите са вино!

                                    Пиянството е дрога.

                                    Дозирането - строго!

                                    Използва се при сметка

                                    на мозъчните клетки.

                                    Блазе му - на глупака!

                                    Комари не го хапят...

                                    Те,хитрите,налитат

                                    на този,който пита:

                                   - Защо живеем трудно

                                    и времето си губим?

                                    От яростните вопли

                                    в тълпата тръгва ропот...

                                    Вълните на протеста

                                    позиции разместват!

                                    В най-бедните квартали

                                    прозренията парят -

                                    за каузата в спора

                                    на Богове и Хора!

                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...