3 may 2019, 23:49

Парещи прозрения

  Poesía » Civil
669 0 1

                                   В най-бедните квартали

                                   прозренията парят!

                                   Гладът е диво куче -

                                   оглозгва всеки случай.

                                   От костите на дните

                                   се правят кастанети...

                                   Умът се заглушава.

                                   Червата вдигат врява!

                                    Тук хлябът недостига,

                                    но думите са вино!

                                    Пиянството е дрога.

                                    Дозирането - строго!

                                    Използва се при сметка

                                    на мозъчните клетки.

                                    Блазе му - на глупака!

                                    Комари не го хапят...

                                    Те,хитрите,налитат

                                    на този,който пита:

                                   - Защо живеем трудно

                                    и времето си губим?

                                    От яростните вопли

                                    в тълпата тръгва ропот...

                                    Вълните на протеста

                                    позиции разместват!

                                    В най-бедните квартали

                                    прозренията парят -

                                    за каузата в спора

                                    на Богове и Хора!

                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...