3 мая 2019 г., 23:49

Парещи прозрения

667 0 1

                                   В най-бедните квартали

                                   прозренията парят!

                                   Гладът е диво куче -

                                   оглозгва всеки случай.

                                   От костите на дните

                                   се правят кастанети...

                                   Умът се заглушава.

                                   Червата вдигат врява!

                                    Тук хлябът недостига,

                                    но думите са вино!

                                    Пиянството е дрога.

                                    Дозирането - строго!

                                    Използва се при сметка

                                    на мозъчните клетки.

                                    Блазе му - на глупака!

                                    Комари не го хапят...

                                    Те,хитрите,налитат

                                    на този,който пита:

                                   - Защо живеем трудно

                                    и времето си губим?

                                    От яростните вопли

                                    в тълпата тръгва ропот...

                                    Вълните на протеста

                                    позиции разместват!

                                    В най-бедните квартали

                                    прозренията парят -

                                    за каузата в спора

                                    на Богове и Хора!

                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...