Masha13 (Мария Шандуркова) Masha13 (Мария Шандуркова)
1 115
16 jun 2010, 15:24

Парещи въпроси

  Poesía » Otra
695 0 4

Нарамва тя мотиката отрано,

с торба на гръб от парещи въпроси,

че чака я земята разорана

със отговора – хляба да не проси!

 

Тревичките й правят път да мине,

змийчетата гальовно се отместват...

Не ще посрами свойто честно име

и на децата си ще праща вести,

 

че нивата е хубава, че ражда

и семената никнат в надпревара,

че хлябът ù така ù се услажда

под сянката на крушата им стара.

 

Посреща слънцето... и го изпраща...

То вижда внуците ù отдалеко...

Забрадката лицето ù пребражда

и две сълзи изтичат от сърцето...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Поздравления, Мария! Париш!!!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    "и две сълзи изтичат от сърцето..."

  • sunnygirl499 (Слънчево Момиче)
    sunnygirl499 (Слънчево Момиче)
    Поздрав Мария! Чудесен стих, силно внушение. Много жалко обаче, че вместо да си починат от трудове в пенсионна възраст, много от хората у нас с мотика изкарват прехраната си и помагат на децата си и техните семейства. Аз съм в Шотландия. Тук хората сеят домати главно за забавление в големи чувалчета с готова торфена смес. А не защото от това зависи зимната им прехрана. Каква разлика..... Дълга тема, но стихът ти е чудесен.
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Парещ стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0