Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
16.06.2010 г., 15:24 ч.

Парещи въпроси 

  Поезия » Друга
552 0 4

Нарамва тя мотиката отрано,

с торба на гръб от парещи въпроси,

че чака я земята разорана

със отговора – хляба да не проси!

 

Тревичките й правят път да мине,

змийчетата гальовно се отместват...

Не ще посрами свойто честно име

и на децата си ще праща вести,

 

че нивата е хубава, че ражда

и семената никнат в надпревара,

че хлябът ù така ù се услажда

под сянката на крушата им стара.

 

Посреща слънцето... и го изпраща...

То вижда внуците ù отдалеко...

Забрадката лицето ù пребражда

и две сълзи изтичат от сърцето...

 

 

 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления, Мария! Париш!!!
  • "и две сълзи изтичат от сърцето..."

  • Поздрав Мария! Чудесен стих, силно внушение. Много жалко обаче, че вместо да си починат от трудове в пенсионна възраст, много от хората у нас с мотика изкарват прехраната си и помагат на децата си и техните семейства. Аз съм в Шотландия. Тук хората сеят домати главно за забавление в големи чувалчета с готова торфена смес. А не защото от това зависи зимната им прехрана. Каква разлика..... Дълга тема, но стихът ти е чудесен.
  • Парещ стих!
Предложения
: ??:??