четири очи така студени
гледат се без жалост във нощта
две души така сломени
се събират за да посрещнат вечността
ръце в ръце се вплитат
устните посрещат устни
две съдби за миг се те преплитат
а тези устни толкова са вкусни
сладостта превзела е телата
две души превръщат се в една
ала какво решила е съдбата
ще се знае чак на сутринта