11 jul 2008, 7:02

Пари

  Poesía » Otra
1K 0 12
Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.

В хартийки си измерваме живота,
в метален звън смехът се прероди.
Банките са нашата голгота.
Днес всеки към Голгота се стреми.

Измерваме кръвта със авоари.
Душите си с банкнотни номера.
Да бъдем роби май сме си избрали
на гнусна финикийска "свобода".

А казват, че развива се човека.
Все лекота и благини твори.
Ала вериги са му толкоз века
проклетите измислени пари.

Безумия от късове хартия.
За купчини и Бог ще предадем.
Да кажем НЕ на тази мръсотия.
На идните любов да предадем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човекът господар е на света!
    И кой го казва? Жалък роб е станал
    и търси нечовешка свобода
    в парите. А любов не му остана.
  • За мен е страшно УДОВОЛСТВИЕ ДА ТЕ ЧЕТА !УНИКАЛЕН СИ ПРИЯТЕЛЮ!
  • Напълно споделям мислите ти, но...за жалост няма да успеем да променим нищо...Поне Любов на идните можем да предадем! Браво!!!
  • Много тъжни истини има в стиха ти, Вальо! И все пак..."Не всичко е пари, приятелю...не всичко е пари!" - За щастие! Поздрави!!!
  • Дааа. Наистина сме зависими от парите... Но от самите нас зависи дали да им ставаме роби или просто да ги използваме разумно за набелязаните цели. Творците сме друг вид хора. Не сме податливи на пристрастяване към това необходимо зло- парите... И слава Богу!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...