11 jul 2008, 7:02

Пари

  Poesía » Otra
1K 0 12
Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.

В хартийки си измерваме живота,
в метален звън смехът се прероди.
Банките са нашата голгота.
Днес всеки към Голгота се стреми.

Измерваме кръвта със авоари.
Душите си с банкнотни номера.
Да бъдем роби май сме си избрали
на гнусна финикийска "свобода".

А казват, че развива се човека.
Все лекота и благини твори.
Ала вериги са му толкоз века
проклетите измислени пари.

Безумия от късове хартия.
За купчини и Бог ще предадем.
Да кажем НЕ на тази мръсотия.
На идните любов да предадем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човекът господар е на света!
    И кой го казва? Жалък роб е станал
    и търси нечовешка свобода
    в парите. А любов не му остана.
  • За мен е страшно УДОВОЛСТВИЕ ДА ТЕ ЧЕТА !УНИКАЛЕН СИ ПРИЯТЕЛЮ!
  • Напълно споделям мислите ти, но...за жалост няма да успеем да променим нищо...Поне Любов на идните можем да предадем! Браво!!!
  • Много тъжни истини има в стиха ти, Вальо! И все пак..."Не всичко е пари, приятелю...не всичко е пари!" - За щастие! Поздрави!!!
  • Дааа. Наистина сме зависими от парите... Но от самите нас зависи дали да им ставаме роби или просто да ги използваме разумно за набелязаните цели. Творците сме друг вид хора. Не сме податливи на пристрастяване към това необходимо зло- парите... И слава Богу!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...