11 июл. 2008 г., 07:02

Пари

1K 0 12
Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.

В хартийки си измерваме живота,
в метален звън смехът се прероди.
Банките са нашата голгота.
Днес всеки към Голгота се стреми.

Измерваме кръвта със авоари.
Душите си с банкнотни номера.
Да бъдем роби май сме си избрали
на гнусна финикийска "свобода".

А казват, че развива се човека.
Все лекота и благини твори.
Ала вериги са му толкоз века
проклетите измислени пари.

Безумия от късове хартия.
За купчини и Бог ще предадем.
Да кажем НЕ на тази мръсотия.
На идните любов да предадем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човекът господар е на света!
    И кой го казва? Жалък роб е станал
    и търси нечовешка свобода
    в парите. А любов не му остана.
  • За мен е страшно УДОВОЛСТВИЕ ДА ТЕ ЧЕТА !УНИКАЛЕН СИ ПРИЯТЕЛЮ!
  • Напълно споделям мислите ти, но...за жалост няма да успеем да променим нищо...Поне Любов на идните можем да предадем! Браво!!!
  • Много тъжни истини има в стиха ти, Вальо! И все пак..."Не всичко е пари, приятелю...не всичко е пари!" - За щастие! Поздрави!!!
  • Дааа. Наистина сме зависими от парите... Но от самите нас зависи дали да им ставаме роби или просто да ги използваме разумно за набелязаните цели. Творците сме друг вид хора. Не сме податливи на пристрастяване към това необходимо зло- парите... И слава Богу!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...