11.07.2008 г., 7:02

Пари

1K 0 12
Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.

В хартийки си измерваме живота,
в метален звън смехът се прероди.
Банките са нашата голгота.
Днес всеки към Голгота се стреми.

Измерваме кръвта със авоари.
Душите си с банкнотни номера.
Да бъдем роби май сме си избрали
на гнусна финикийска "свобода".

А казват, че развива се човека.
Все лекота и благини твори.
Ала вериги са му толкоз века
проклетите измислени пари.

Безумия от късове хартия.
За купчини и Бог ще предадем.
Да кажем НЕ на тази мръсотия.
На идните любов да предадем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човекът господар е на света!
    И кой го казва? Жалък роб е станал
    и търси нечовешка свобода
    в парите. А любов не му остана.
  • За мен е страшно УДОВОЛСТВИЕ ДА ТЕ ЧЕТА !УНИКАЛЕН СИ ПРИЯТЕЛЮ!
  • Напълно споделям мислите ти, но...за жалост няма да успеем да променим нищо...Поне Любов на идните можем да предадем! Браво!!!
  • Много тъжни истини има в стиха ти, Вальо! И все пак..."Не всичко е пари, приятелю...не всичко е пари!" - За щастие! Поздрави!!!
  • Дааа. Наистина сме зависими от парите... Но от самите нас зависи дали да им ставаме роби или просто да ги използваме разумно за набелязаните цели. Творците сме друг вид хора. Не сме податливи на пристрастяване към това необходимо зло- парите... И слава Богу!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...