11.07.2008 г., 7:02

Пари

1K 0 12
Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.

В хартийки си измерваме живота,
в метален звън смехът се прероди.
Банките са нашата голгота.
Днес всеки към Голгота се стреми.

Измерваме кръвта със авоари.
Душите си с банкнотни номера.
Да бъдем роби май сме си избрали
на гнусна финикийска "свобода".

А казват, че развива се човека.
Все лекота и благини твори.
Ала вериги са му толкоз века
проклетите измислени пари.

Безумия от късове хартия.
За купчини и Бог ще предадем.
Да кажем НЕ на тази мръсотия.
На идните любов да предадем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човекът господар е на света!
    И кой го казва? Жалък роб е станал
    и търси нечовешка свобода
    в парите. А любов не му остана.
  • За мен е страшно УДОВОЛСТВИЕ ДА ТЕ ЧЕТА !УНИКАЛЕН СИ ПРИЯТЕЛЮ!
  • Напълно споделям мислите ти, но...за жалост няма да успеем да променим нищо...Поне Любов на идните можем да предадем! Браво!!!
  • Много тъжни истини има в стиха ти, Вальо! И все пак..."Не всичко е пари, приятелю...не всичко е пари!" - За щастие! Поздрави!!!
  • Дааа. Наистина сме зависими от парите... Но от самите нас зависи дали да им ставаме роби или просто да ги използваме разумно за набелязаните цели. Творците сме друг вид хора. Не сме податливи на пристрастяване към това необходимо зло- парите... И слава Богу!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...