14 nov 2015, 19:12

Парижка (п)есен 

  Poesía
458 0 0

Животът е дъга със сиви очертания.

И дните пазят нейните контури.

В небето нощно скрити са послания

под звездните искрящи абажури.

 

Ала на сцената все пак се спуска тихо

завесата след всяко представление.

Смъртта играе в него главна роля

и спъва всеки опит за спасение.

 

Души обречени висят над бездна черна.

И страх ги е да се огледат в нея.

Обаче зърне ли ги малко по-отвътре,

светецът друга песен ще запее.

 

Тогава пропастта ще им е някак плитка

и търдата земя ще е постеля мека.

А сладостта от чуждото страдание

не се побира в песни за човека. 

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??