Парижка (п)есен
648
0
0
Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо
завесата след всяко представление.
Смъртта играе в него главна роля
и спъва всеки опит за спасение.
Души обречени висят над бездна черна.
И страх ги е да се огледат в нея.
Обаче зърне ли ги малко по-отвътре,
светецът друга песен ще запее.
Тогава пропастта ще им е някак плитка
и търдата земя ще е постеля мека.
А сладостта от чуждото страдание
не се побира в песни за човека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
