Nov 14, 2015, 7:12 PM

Парижка (п)есен 

  Poetry
518 0 0
Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо
завесата след всяко представление.
Смъртта играе в него главна роля
и спъва всеки опит за спасение.
Души обречени висят над бездна черна.
И страх ги е да се огледат в нея.
Обаче зърне ли ги малко по-отвътре,
светецът друга песен ще запее. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??