30 sept 2009, 17:14

Парк „Живот”

635 0 3

Приятно е да се разходиш в парк „Живот”,

да се огледаш мислено в стъклата,

да видиш себе си през погледа на Бог –

прашинка само скрита сред тълпата.

Да си побъбриш с пушека край своя дом,

да ти разкаже как е трафикът в града,

а ти да кашляш, но да правиш пак поклон,

приел, че всичко е нормално на света.

На нов строеж усмивка нежна да дариш,

когато църква там преди стоеше,

да замълчиш, когато искаш да крещиш

и да забравиш как до вчера спеше.

В дърво да видиш просто дим в комините,

на нищо да не виждаш красотата,

с досада да поглеждаш към роднините

и да пресмяташ всичко по цената.

Приятно е да се разходиш в парка „Ров”,

а всичко в него вече да го няма,

за бъдеще велико тъй ще си готов –

тоз, който люби, той единствен страда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...