30 sept 2009, 17:14

Парк „Живот”

633 0 3

Приятно е да се разходиш в парк „Живот”,

да се огледаш мислено в стъклата,

да видиш себе си през погледа на Бог –

прашинка само скрита сред тълпата.

Да си побъбриш с пушека край своя дом,

да ти разкаже как е трафикът в града,

а ти да кашляш, но да правиш пак поклон,

приел, че всичко е нормално на света.

На нов строеж усмивка нежна да дариш,

когато църква там преди стоеше,

да замълчиш, когато искаш да крещиш

и да забравиш как до вчера спеше.

В дърво да видиш просто дим в комините,

на нищо да не виждаш красотата,

с досада да поглеждаш към роднините

и да пресмяташ всичко по цената.

Приятно е да се разходиш в парка „Ров”,

а всичко в него вече да го няма,

за бъдеще велико тъй ще си готов –

тоз, който люби, той единствен страда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...