Приятно е да се разходиш в парк „Живот”,
да се огледаш мислено в стъклата,
да видиш себе си през погледа на Бог –
прашинка само скрита сред тълпата.
Да си побъбриш с пушека край своя дом,
да ти разкаже как е трафикът в града,
а ти да кашляш, но да правиш пак поклон,
приел, че всичко е нормално на света.
На нов строеж усмивка нежна да дариш,
когато църква там преди стоеше,
да замълчиш, когато искаш да крещиш
и да забравиш как до вчера спеше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up