29 jun 2010, 10:17

Паркът на спомените

718 0 7

ПАРКЪТ НА СПОМЕНИТЕ

 

Минавам пак по твоите алеи
със мислите смутени под ръка
в душата ми разцъфват орхидеи
докосват съкровените неща

във езеро от чувства се оглеждам
променят се познатите черти
в сърцето нежни образи подреждам
разбиват се в сребристите вълни

достигам до поляната с усмивки
събудили във мен забравен свят
над тях се носят нежните милувки
игриво кацащи от цвят на цвят

страстта е вляво - близо до потока
минаващ през любовната гора
там спира се и болката жестока

оставила изгаряща следа

 

във дясно е дървото на тъгата
въздишките са негови листа
от клоните наднича самотата
гнездо е свила там и завистта

на края е градината с мечтите

копнежите уханни там цъфтят

от времето течащо във лехите

желанията стихове шептят...

 

28.06.2010 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...