29 июн. 2010 г., 10:17

Паркът на спомените

717 0 7

ПАРКЪТ НА СПОМЕНИТЕ

 

Минавам пак по твоите алеи
със мислите смутени под ръка
в душата ми разцъфват орхидеи
докосват съкровените неща

във езеро от чувства се оглеждам
променят се познатите черти
в сърцето нежни образи подреждам
разбиват се в сребристите вълни

достигам до поляната с усмивки
събудили във мен забравен свят
над тях се носят нежните милувки
игриво кацащи от цвят на цвят

страстта е вляво - близо до потока
минаващ през любовната гора
там спира се и болката жестока

оставила изгаряща следа

 

във дясно е дървото на тъгата
въздишките са негови листа
от клоните наднича самотата
гнездо е свила там и завистта

на края е градината с мечтите

копнежите уханни там цъфтят

от времето течащо във лехите

желанията стихове шептят...

 

28.06.2010 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...