29.06.2010 г., 10:17 ч.

Паркът на спомените 

  Поезия » Философска
570 0 7

ПАРКЪТ НА СПОМЕНИТЕ

 

Минавам пак по твоите алеи
със мислите смутени под ръка
в душата ми разцъфват орхидеи
докосват съкровените неща

във езеро от чувства се оглеждам
променят се познатите черти
в сърцето нежни образи подреждам
разбиват се в сребристите вълни

достигам до поляната с усмивки
събудили във мен забравен свят
над тях се носят нежните милувки
игриво кацащи от цвят на цвят

страстта е вляво - близо до потока
минаващ през любовната гора
там спира се и болката жестока

оставила изгаряща следа

 

във дясно е дървото на тъгата
въздишките са негови листа
от клоните наднича самотата
гнездо е свила там и завистта

на края е градината с мечтите

копнежите уханни там цъфтят

от времето течащо във лехите

желанията стихове шептят...

 

28.06.2010 

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??