Паркът на спомените
ПАРКЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Минавам пак по твоите алеи
със мислите смутени под ръка
в душата ми разцъфват орхидеи
докосват съкровените неща
във езеро от чувства се оглеждам
променят се познатите черти
в сърцето нежни образи подреждам
разбиват се в сребристите вълни
достигам до поляната с усмивки
събудили във мен забравен свят
над тях се носят нежните милувки
игриво кацащи от цвят на цвят
страстта е вляво - близо до потока
минаващ през любовната гора
там спира се и болката жестока
оставила изгаряща следа
във дясно е дървото на тъгата
въздишките са негови листа
от клоните наднича самотата
гнездо е свила там и завистта
на края е градината с мечтите
копнежите уханни там цъфтят
от времето течащо във лехите
желанията стихове шептят...
28.06.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
