ПАРКЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Минавам пак по твоите алеи
със мислите смутени под ръка
в душата ми разцъфват орхидеи
докосват съкровените неща
във езеро от чувства се оглеждам
променят се познатите черти
в сърцето нежни образи подреждам
разбиват се в сребристите вълни
достигам до поляната с усмивки
събудили във мен забравен свят
над тях се носят нежните милувки
игриво кацащи от цвят на цвят
страстта е вляво - близо до потока
минаващ през любовната гора
там спира се и болката жестока
оставила изгаряща следа
във дясно е дървото на тъгата
въздишките са негови листа
от клоните наднича самотата
гнездо е свила там и завистта
на края е градината с мечтите
копнежите уханни там цъфтят
от времето течащо във лехите
желанията стихове шептят...
28.06.2010
© Чавдар Всички права запазени