13 nov 2022, 21:00

Пасианс

  Poesía
403 0 0

Крещят познавачи.
Редят разказвачи:
"Светът си отива!
Настанал е краят!"

Ясновидци най-древни
тръбят от отдавна
Гледачи най-верни
сочат финала...

Приижда от безкрая
сила незнайна.
За свършек суров
няма никой готов.

Земята се люшка,
трепери, пропада...
С огнена сила
вулкани взривява.

Омръзна ѝ вече
да носи в утроба,
отровни боклуци
и човешката злоба.

Реши да прочисти
своето тяло обемно,
да измие с вълни
све непотребно.

 

Да сложи ред

сред животни и хора.

Или да постави

точка, в своя изгода

Нов живот ще дари
на светли същности тук.
В мир и любов да растат
лишени от всякакъв смут.

 

Ново начало,

боговете редят.

Пасиансът говори

човекът сменя се с друг.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...