21 abr 2024, 20:02

Пасианси

  Poesía
553 0 0

Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.

 

Аромат на кафе от джезве се разнася,
цигара догаря накрай пепелника.
Детският поглед жадно улавя
всеки нюанс, всяка утринна щриха.

 

Гарата долу, окъпана в слънце,
посреща, изпраща своите гости.
И сякаш бе вчера, но зрънце по зрънце
разпиляха се вече годините доста.

 

И сякаш пасиансът на дядо ми чака
да бъде изтеглена следваща карта.
И чувам далече, далече във мрака
как баба прелиства романът на Сартр.

 

После дойде и диагнозата страшна,
положиха първи ковчег, после втори
в земята студена, съсухрена, прашна...
Но никой отдавна за това не говори.

 

Опразниха стаите и врътнаха ключа,
домът онемя и потъна в безвремие.
Сякаш животът не беше се случвал,
сякаш и споменът няма значение.

 

И само албумите вяло напомнят,
че нещо било е, преди да угасне.
И мисли безцелни насън ме догонват
как този свят пуст с вечността ще си пасне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...