Пасивно

Poesía

702 0 1

Преглъщам си душата. И наливам вино.

Защото мога да си позволя отрано.

Заглъхването няма ме преоткрие...

Ще ме зарови. Сред негата от забрава.

И лошото е, че това ми е привично.

Че това е моят жест към кратка радост.

Това е подтик - много, много тънък писък.

С глас на не добре настроена китара.

Преглъщам си душата и изливам сили.

Защо прибързвам към ръба - себеомраза?

Нима не виждам? Че съм станала пасивна...

а аз не мога да си позволя да бягам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Krissy-Soleil (Кристиана Костадинова)

Много емоция и много хубаво изразяване ! Харесва ми!
Поздрав!

2012-07-07T00:34:23+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0