Пасивно

Poesía

695 0 1

Преглъщам си душата. И наливам вино.

Защото мога да си позволя отрано.

Заглъхването няма ме преоткрие...

Ще ме зарови. Сред негата от забрава.

И лошото е, че това ми е привично.

Че това е моят жест към кратка радост.

Това е подтик - много, много тънък писък.

С глас на не добре настроена китара.

Преглъщам си душата и изливам сили.

Защо прибързвам към ръба - себеомраза?

Нима не виждам? Че съм станала пасивна...

а аз не мога да си позволя да бягам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Krissy-Soleil (Кристиана Костадинова)

Много емоция и много хубаво изразяване ! Харесва ми!
Поздрав!

2012-07-07T00:34:23+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0