apriori (Уморена)
34

3 июл. 2012 г., 13:27

Пасивно

Поэзия

701 0 1

Преглъщам си душата. И наливам вино.

Защото мога да си позволя отрано.

Заглъхването няма ме преоткрие...

Ще ме зарови. Сред негата от забрава.

И лошото е, че това ми е привично.

Че това е моят жест към кратка радост.

Това е подтик - много, много тънък писък.

С глас на не добре настроена китара.

Преглъщам си душата и изливам сили.

Защо прибързвам към ръба - себеомраза?

Нима не виждам? Че съм станала пасивна...

а аз не мога да си позволя да бягам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬