hristam (Христина Мачикян)
532 928
17 ago 2013, 17:23

Пасторално 

  Poesía » Otra
673 0 12

Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по  ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.

 Разцъфна денят като цвете в дланта на красиво момиче,
по пладне задряма  под  тежката сянка на орех.
Привечер тревите зашепнаха своето дълго омайно наричане
за лунни пътеки и дълги омайни любови.

Нощта затанцува  над тях в потъмнелите вятърни сенки
със стъпки кокетни, във  котешки ритъм премерени.
И някъде там, сред тревите, изгуби се влюбено времето.
И не поиска отново да бъде намерено.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??