hristam (Христина Мачикян)
531 928
17.08.2013 г., 17:23 ч.

Пасторално 

  Поезия » Друга
749 0 12

Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по  ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.

 Разцъфна денят като цвете в дланта на красиво момиче,
по пладне задряма  под  тежката сянка на орех.
Привечер тревите зашепнаха своето дълго омайно наричане
за лунни пътеки и дълги омайни любови.

Нощта затанцува  над тях в потъмнелите вятърни сенки
със стъпки кокетни, във  котешки ритъм премерени.
И някъде там, сред тревите, изгуби се влюбено времето.
И не поиска отново да бъде намерено.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??