Пасторално
Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.
Разцъфна денят като цвете в дланта на красиво момиче,
по пладне задряма под тежката сянка на орех.
Привечер тревите зашепнаха своето дълго омайно наричане
за лунни пътеки и дълги омайни любови.
Нощта затанцува над тях в потъмнелите вятърни сенки
със стъпки кокетни, във котешки ритъм премерени.
И някъде там, сред тревите, изгуби се влюбено времето.
И не поиска отново да бъде намерено.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми е приятно, че съм успяла, Сабин!
-
Впечатли ме .....!!!
-
Радвам се, че ме откри и тук. Освен това се занимавам и с това, надникни, ако искаш https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201826541130193&set=a.1204950768895.32195.1382418822&type=1&theater
-
Чудех се къде се изгуби а ти тука пишеш стихчета Готино е! Образно и красиво!
-
Чудесно казано, Жанет, усещането и за мен е такова! Да полетим с деня, чак докато не се сгуши в сенчестите треви привечер
-
Разкошна образност!
А тези дълги редове... все едно се спускаш по пързалка, много леко се четат.
Много ми хареса! -
Поздрави и на вас, да ви е красиво и вдъхновено!
-
Грабна ме и ме завъртя в красивите простори на изваяната образност!
Поздравления,обичам такива стихове! -
!
-
Пу, пу на не ти е уруки на вдъхновението!
-
Чудесно е!
-
Красива лирика!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
